Паул Гулдин
| Паул Гулдин Paul Guldin | |
| швейцарски астроном | |
 | |
| Роден | Абакук Гулдин
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | католицизъм |
| Националност |  Швейцария Австрия |
| Работил | астроном, математик, преподавател |
| Научна дейност | |
| Област | математика, астрономия |
| Работил в | Кралски университет Карл-Франк |
| Известен с | теорема „Папус-Гулдин“ |
| Паул Гулдин в Общомедия | |
Паул Гулдин или Пол Гюлден (на немски: Paul Guldin, първоначално Habakuk Guldin) е швейцарски астроном и професор по математика.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 12 юни 1577 в Мелс[1], кантон Санкт Гален, Швейцария. Кръстен е протестантски като Хабакук и учи за златар. През 1597 г. става католик във Фрайзинг и малко след това в Мюнхен влиза в ордена на йезуитите.[2] Там забелязват таланта му по математика и го изпращат да учи в Рим. След това преподава в Рим, Виена и Грац.
Неговото най-голямо произведение Centrobaryea излиза в четири книги през 1635, 1640 и 1641 година във Виена. Неговата частна библиотека има около 300 книги и днес е собственост на Университетската библиотека в Грац.
Умира на 3 ноември 1643 в Грац на 66-годишна възраст.
Публикации
[редактиране | редактиране на кода]- Refutatio eleuchi calendarii Gregoriani a Setho Caltisio conscripti (Mayence, 1616, in-4°)
- Paralipomena ad Refutationem; in iisque producuntur viginti et novem exempla paschatum ex Sancto Cyrillo Alexandrino nunquam antea edita
- Problema arithmeticum de rerum combinationibus, quo numerus dictionum seu conjunctionum diversarum quæ ex XXII alphabeti litteris fieri passant indagatur (Vienne, 1622)
- Problema geographicum de motu terræ ex mutatione centri gravitatis ipsius provenienti (Vienne, 1622)
- Problema geographicum de discrepantia in numero ac denominatione dierum, quam qui orbem terrarum contrariis viis circumnavigant, et inter se et cum iis qui in eodem loco consistunt, experiuntur (Vienne, 1633)
- Centrobaryca, seu de centro gravitatis trium specierum quantitatis continuæ libr. IV (Vienne, 1633 – 1642, 2 vol. in-fol.)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Franz Hammer: Guldin, Paul. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 304.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Университет Грац, архив на оригинала от 11 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120111062327/http://www.kfunigraz.ac.at/imawww/pages/hist/guldin.html, посетен на 12 юни 2015
- ↑ Thomas Sonar: 3000 Jahre Analysis. Springer, Berlin/Heidelberg 2011, ISBN 978-3-642-17203-8, S. 210.